W&H Bulgaria
Как правилно да диагностицирате периимплантния мукозит
PD Dr. Kristina Bertl, PhD MSc MBA
До какъв момент имплантът и заобикалящата го тъкан могат да се определят като здрави? И в кой момент се изисква предпазливост и подходящо лечение, тъй като вече е поставена диагнозата периимплантатен мукозит ?
Като част от новата класификационна схема за пародонтални и периимплантатни заболявания, създадена съвместно от EFP (Европейската федерация по пародонтология) и AAP (Американската академия по пародонтология) през ноември 2017 г., за първи път бяха включени и периимплантатните заболявания. Бяха създадени определения за пери-имплантно здраве, пери-имплантатен мукозит и пери-имплантит.
Как сега можем правилно да диагностицираме периимплантния мукозит в ежедневната клинична практика?
На първо място, какво представлява здравето на периимплантата?
- Няма признаци на възпаление в околоимплантатната тъкан (напр. няма зачервяване, подуване, силно кървене при сондиране). Малката травма, свързана със сондирането, може да причини леко кървене, но при липса на други признаци на възпаление, то не представлява възпаление на пери-имплантата.
- Увеличаване на дълбочината на сондиране на джоба след базовия преглед (виж статията).
- Няма загуба на костна маса, която да надхвърля нормалното/очакваното костно ремоделиране след имплантиране и натоварване на импланта. Най-добрият начин за оценка на степента на загуба на костна маса е да се сравни с рентгенова снимка, направена 1 година след възстановяването на протезата, или ако няма снимка - липсата на загуба на костна маса > 2 mm може да се използва като приблизителна насока.
И кои критерии сега определят наличието на периимплантатен мукозит?
- Признаци на възпаление в околоимплантатната тъкан (напр. зачервяване, подуване, силно кървене при сондиране). Поява на силно кървене или непрекъсната линия от кръв (виж фигура на случай на пациент).
- Увеличаване на дълбочината на сондиране на джоба след базовия преглед (виж статията).
- Няма загуба на костна маса, която да надхвърля нормалното/очакваното костно ремоделиране след имплантиране и натоварване на импланта. Най-добрият начин за оценка на степента на загуба на костна маса е да се сравни с рентгенова снимка, направена 1 година след възстановяването на протезата, или ако няма снимка - липсата на загуба на костна маса > 2 mm може да се използва като приблизителна насока.
Съвет
Има едно просто правило, което можете да следвате, за да постигнете добри рентгенови снимки на импланти - вижте статията „Лесно заснемане на добри рентгенови снимки на импланти!"
Източници
- Renvert S, Persson GR, Pirih FQ, Camargo PM. Peri-implant health, peri-implant mucositis, and peri-implantitis: Case definitions and diagnostic considerations. J Clin Periodontol. 2018 Jun; 45 Suppl 20:S278-S285. doi: 10.1111/jcpe.12956.
коментара